Православие

Печат
ПДФ

Почитаме паметта на Йоан Кръстител

on .

Църквата отбелязва смъртта на Свети Йоан Кръстител – на този ден е отсечена главата на светеца. Това е вторият летен празник на християнския светец, който в народния календар се нарича Секновение поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта – стават равни.

На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките. На този ден се спазва строг пост. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино, на червени плодове и зеленчуци.

В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дни, посветени на Йоан Кръстител се образува една система – раждане (Еньовден – 24 юни), кръщаване (Ивановден – 7 януари), и смърт (отсичане на главата му – 29 август).

Евангелието пише, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова го нарекли и Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за него.

Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението, Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата му се подчинил, и кръстил и него във водите на река Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус.

Главата на Йоан Кръстител била отсечена в Юдея от стражите на цар Ирод. Така страшно и безсмислено се прекъснал животът на най-близкия другар и съмишленик на Христос.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Днес е Илинден

on .

Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Днес е Петровден

on .

Църквата почита паметта на Светите Христови апостоли - Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден. Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени „първовърховни престолници и вселенски учители”.

Петър - беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите Заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи - обикновено през първата половина на деня.

В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.

В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки - петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца. Имен ден празнуват Петър (от гръцки „камък”), Павел, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Изнасят Чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир

on .


Днес изнасят Чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир. Стотици миряни посещават на втория ден от Великден манастира, за да се докоснат до чудотворната икона на Божията майка, информира БГНЕС.

Литийното шествие, водено от монаси, носещи иконата, потегля от местността Клувията всяка година. Процесията се следва от богомолците, които се надпреварват да докоснатЧудотворната икона. Вярва се, че по време на Възкресение Христово чудотворната сила на иконата е най-голяма. Според преданията тя помага на бездетните семейства и лекува болни, което е основната причина стотици миряни от цялата страна да преспят в манастира, близо до нея.

Много легенди съществуват за откриването на иконата сред скалите и пренасянето й в манастира. Според една от тях иконата е била открита от овчари, но след като била пренесена в манастира, тя изчезнала. Докато се счита за открадната, игуменът сънувал, че Богородица желае да се върне отново сред скалите и от там да благославя хората. Именно затова сред скалите, в местността Клувията, е построен параклис, до който се стига по тясна планинска пътека.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Велики четвъртък

on .

Днес е Велики четвъртък. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет. 

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня. 

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено. 

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини. 

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце.  

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците „панетоне”, а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 година.

Добави коментар