Свободата на път за Разлог д-р Георги Тренчев Победоносната Руско-Турска война от 1877-1878 г. донася свободата на България, но Разложко и целият Пирински край остават под властта на султана още 34 години. За Разложко това са години, изпълнени с непрестанна борба срещу поробителя, сред които особено се открояват Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. и Илинденско-Преображенското въстание, което избухва в Разложко на 15 септември 1903 г.
На 13 октомври* 1912 г. Турция скъсва дипломатическите отношения, а на 17 октомври обявява война на България. От своя страна на 18 октомври България обявява война на Османската империя. Така започва Балканската война, посрещната с ентусиазъм от населението в цяла България, война която има за цел освобождението на останалите под робство българи и обединение на разпокъсана България.
По долината на река Места е определен да настъпва Родопският отряд ръководен от генерал-майор Стилиян Ковачев. На 20 октомври 27 чепински полк от 3-та бригада овладява Якоруда. На 21 октомври страничното прикритие на 3-та бригада настъпва към Белица, Горно и Долно Драглище, но при село Бачево среща сериозната съпротива на турците. На 22 октомври българската войска води най-голямото сражение в Разложко и разгромява 1500 души турска войска и башибозук край с. Елешница.
Настъпателните действия на българската войска водят до активизиране на събитията в Разлог и Банско. На 20 октомври сборна чета от 68 души с войводи Йонко Вапцаров, Лазар Колчаков, Лазар Топалов /Ласката/ и П. Яворов, заминала в тила на врага в помощ на Родопския военен отряд, пристига в Банско.То е освободено още с обявяването на войната на Турция на 18 октомври от четите на Христо Чернопеев, Асен Хадживасилев, Михаил Чаков, Ст. Чавдаров, Сендьо Кьосето, Таско Кочерински, Георги Занков, Методи Алексиев, Димитър Ляпов-Гурин.
Основната задача на четите е превземането на пълния с турски войски Разлог, за да може Родопският отряд да продължи движението си на юг към Неврокоп. На 21 октомври идва съобщение от кап. Аврамов, че на следващата сутрин полкът ще атакува града от север, а четите трябва да атакуват от юг. На другия ден четите настъпват към града. В нападението участва и Яворов, който описва този щурм в писмото си до Лора така: “….На 22 в тъмни зори тръгнахме около 250 души да превземаме Мехомия /дн. град Разлог/. То беше една лудост, защото в града имаше не по-малко от 1500 д. тур. войници. Но ние бяхме заблудени, че българските войски ще пристигнат в тоя ден. И ядохме един пердах! Всичката ми жажда за риск и опасност беше преситена…..” Завързалата се престрелка показва неравенство на силите, българската войска не пристига и четите се оттеглят обратно в Банско. В сражението геройски загива войводата Лазар Топалов от Белица, Разложко. На 24 октомври той е погребан с почести в двора на църквата “Св. Георги” от признателното население на града. И до днес в народната памет той е една от най-свидните жертви за освобождението на града.
След като на 23 октомври българската войска превзема село Баня, турските войски в града усещат надвисналата опасност и през нощта на същия ден незабелязано напускат града, за да избегнат пълното поражение. На другия ден четите и българските войски влизат в опразнения Разлог без сражение.
На 24 октомври към 11 часа в града пристигат първите части на 27 чепински полк, а привечер пристигат и главните сили на полка. Четите от Банско също пристигат в града. В спомените си Георги Венедиков, четник в четата на Яворов пише: “…Рано сутринта, нашата чета, водена от Яворов, потеглихме отново към Мехомия. Изпратените в Мехомия разузнавачи се завърнаха и съобщиха, че през нощта всичкият аскер е напуснал града в посока Неврокоп. Начело с Яворов към обяд влязохме в Мехомия и много лесно го заехме, като без съпротива обезоръжихме низамите и въоръжените местни турци. Късно след обед в града навлезе и настъпващата наша войска. Яворов предаде града на назначения от командира на войската комендант и на мръкване се върнахме в Банско.”
Под съпровода на военната музика войската марширува към центъра на града. С тържествено биене на камбаните в Разлог са посрещнати четите и 27-ми чепински пехотен полк, обсипани с цветя от признателното градско население. На същия ден, 24 октомври, за първи кмет на града е назначен Владислав Каназирев.
Но дотук е радостта и красотата от освобождението на града, защото връх вземат командаджийството, личните интереси, местническите страсти, жестокостта и саморазправата на четите. Местното население не само не приема извършващото се, но се противопоставя и се опитва да защити беззащитното и непровинило се мюсюлманско население. Българските семейства в Разлог укриват по домовете си десетки мюсюлмани – мъже и жени, деца и старци, за да ги предпазят от изстъпленията. “Такива – свидетелства за това укриване Христо Чернопеев – се намираха даже в къщата на архиерейския наместник поп Саев.”
Центърът на града е запален с цел да се премести околийското управление в Банско. Тези помисли в извършваните действия съзира и един известен деец на революционните борби в Разложко, майор Лазар Костов Нишков. Като действащ офицер от българската армия по време на Балканската война и като комендант на Горна Джумая по това време, той е добре запознат със събитията, които се разиграват в родния му край. В спомените си той пише: “От разпита знаех, че управлението на околията било наредено да остане в Банско, което село нарекли град. За да извършат това банскалиите постъпили твърде жестоко и вероломно с гр. Мехомия със съдействието на четата, предвождана от Вапцаров, те запалили от няколко страни турската част на града, където имаше и доста хубави хотели и български домове…..Хубавата и богата мебелировка беше пренесена в Банско.”
За да предотврати по-нататъшни изстъпления майор Нишков пристига в града на 22 ноември и за няколко дни успява да върне управлението на околията отново в Околийския център Разлог.
Така Балканската война поставя края и увенчава с успех вековните борби срещу поробителя и донася освобождението на Разлог и включването му в пределите на Отечеството. * Всички дати са по нов стил. |
